Животът и
живеенето се отличават с движение, напредък и промяна. Има живо и неживо време.
Хората не са в живото време, когато са гневни, угнетени, чувстват самосъжаление
или са изпълнени със страх. Самото дишане не е определящо за това дали си жив
или не. То само съобщава на останалите дали тялото е готово да бъде погребано
или не! Не всички дишащи хора са в състояние на живот. Няма нередно да опиташ
някои отрицателни емоции и да ги видиш какво представляват, но никак не е мъдро
да останеш на тяхна територия. Когато душата се намира в човешка форма, ти
трябва да играеш – да разбереш какво е това да се чувстваш щастлив или тъжен,
ревнив или благодарен и така нататък. Но от теб се очаква да изведеш поука от
този опит и да си направиш крайно заключение кое ти причинява болка и с кое ти
е хубаво.
За да опознаеш
своя дом – земята, всички нива на живота и собственото си отношение към
видимите и невидими неща, трябва да предвождаш. Хубаво е за известно време да
вървиш като последен в някаква група, може да се приеме и да прекараш известно
време, смесвайки се с тълпата по средата, но накрая всеки трябва по някое време
да води. Не е възможно да разбереш ролята на водачеството, ако не поемеш тази
отговорност. Всеки трябва да преживее и трите позиции, без изключение, по
различно време, рано или късно – ако не през този си живот, то някога, когато и
да е! Единственият начин да преминеш с успех през едно изпитание е да се
подложиш на него. Всички изпитания, на което и да е ниво, винаги се повтарят
под една или друга форма, докато не ги преодолееш.
из “Заслушани в молитвата на
Вселената”
Марло Морган
