ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ

През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла.
Ветровете избухнаха остри.
Даже въздухът взе да люти.
И изскърцаха моите кости
като панти на стари врати.
И разпуснах тогава юмруци.
И задишах със пълни гърди.
И изтръгнах от себе си звуци,
непонятни за мене преди.
И забравих за нощите зимни.
Чух и своя най-истински смях.
И ти пеех не песни, а химни –
като ангел небесен ти пях.
А когато ти каза: – Води ме! –
бях готов покрай теб да умра.
И нарекох на твоето име
всяко цвете във тази гора.
После ти си отиде от мене.
И реват всяка нощ, всеки ден,
и се бият в тревите зелени
безутешни – елените в мен.н.
                     
                            4udovi6teto

Добрите хора лесно се обичат – Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях- най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска -прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали,
най-лошият човек…и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Заслушани в молитвата на Вселената

Животът и живеенето се отличават с движение, напредък и промяна. Има живо и неживо време. Хората не са в живото време, когато са гневни, угнетени, чувстват самосъжаление или са изпълнени със страх. Самото дишане не е определящо за това дали си жив или не. То само съобщава на останалите дали тялото е готово да бъде погребано или не! Не всички дишащи хора са в състояние на живот. Няма нередно да опиташ някои отрицателни емоции и да ги видиш какво представляват, но никак не е мъдро да останеш на тяхна територия. Когато душата се намира в човешка форма, ти трябва да играеш – да разбереш какво е това да се чувстваш щастлив или тъжен, ревнив или благодарен и така нататък. Но от теб се очаква да изведеш поука от този опит и да си направиш крайно заключение кое ти причинява болка и с кое ти е хубаво.

За да опознаеш своя дом – земята, всички нива на живота и собственото си отношение към видимите и невидими неща, трябва да предвождаш. Хубаво е за известно време да вървиш като последен в някаква група, може да се приеме и да прекараш известно време, смесвайки се с тълпата по средата, но накрая всеки трябва по някое време да води. Не е възможно да разбереш ролята на водачеството, ако не поемеш тази отговорност. Всеки трябва да преживее и трите позиции, без изключение, по различно време, рано или късно – ако не през този си живот, то някога, когато и да е! Единственият начин да преминеш с успех през едно изпитание е да се подложиш на него. Всички изпитания, на което и да е ниво, винаги се повтарят под една или друга форма, докато не ги преодолееш.

из “Заслушани в молитвата на Вселената”

Марло Морган