Добрите хора лесно се обичат – Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях- най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска -прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали,
най-лошият човек…и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Лили Иванова - Девет кръга

Девет кръга, като в ада,
знай, че има любовта.
Мила, жестока - тя е суша и вода.
Тъжна, засмяна - моят дар и моят край.

Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън?

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.

Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън?

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам, но не съжалявам.