Греховни очи

Грехове имат моите мъжки очи - Валентин Йорданов

ГОРАТА НА БЕЗУТЕШНИТЕ ЕЛЕНИ

През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла.
Ветровете избухнаха остри.
Даже въздухът взе да люти.
И изскърцаха моите кости
като панти на стари врати.
И разпуснах тогава юмруци.
И задишах със пълни гърди.
И изтръгнах от себе си звуци,
непонятни за мене преди.
И забравих за нощите зимни.
Чух и своя най-истински смях.
И ти пеех не песни, а химни –
като ангел небесен ти пях.
А когато ти каза: – Води ме! –
бях готов покрай теб да умра.
И нарекох на твоето име
всяко цвете във тази гора.
После ти си отиде от мене.
И реват всяка нощ, всеки ден,
и се бият в тревите зелени
безутешни – елените в мен.н.
                     
                            4udovi6teto

Добрите хора лесно се обичат – Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях- най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска -прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали,
най-лошият човек…и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.