Добрите хора лесно се обичат – Камелия Кондова

Добрите хора лесно се обичат

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях- най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска -прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали,
най-лошият човек…и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Лили Иванова - Девет кръга

Девет кръга, като в ада,
знай, че има любовта.
Мила, жестока - тя е суша и вода.
Тъжна, засмяна - моят дар и моят край.

Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън?

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.

Девет кръга, като в ада,
трябва да преминем в любовта.
С мен ли си или те няма? Какво съм аз за теб?
Някаква случайна среща? Или сън от твоя сън?

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.

Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам.
Като огън ме целуваш, като студ ме вледеняваш -
нищо не остава.
Като утро ме събуждаш, като нощ ме притежаваш,
но не съжалявам, но не съжалявам.

Заслушани в молитвата на Вселената

Животът и живеенето се отличават с движение, напредък и промяна. Има живо и неживо време. Хората не са в живото време, когато са гневни, угнетени, чувстват самосъжаление или са изпълнени със страх. Самото дишане не е определящо за това дали си жив или не. То само съобщава на останалите дали тялото е готово да бъде погребано или не! Не всички дишащи хора са в състояние на живот. Няма нередно да опиташ някои отрицателни емоции и да ги видиш какво представляват, но никак не е мъдро да останеш на тяхна територия. Когато душата се намира в човешка форма, ти трябва да играеш – да разбереш какво е това да се чувстваш щастлив или тъжен, ревнив или благодарен и така нататък. Но от теб се очаква да изведеш поука от този опит и да си направиш крайно заключение кое ти причинява болка и с кое ти е хубаво.

За да опознаеш своя дом – земята, всички нива на живота и собственото си отношение към видимите и невидими неща, трябва да предвождаш. Хубаво е за известно време да вървиш като последен в някаква група, може да се приеме и да прекараш известно време, смесвайки се с тълпата по средата, но накрая всеки трябва по някое време да води. Не е възможно да разбереш ролята на водачеството, ако не поемеш тази отговорност. Всеки трябва да преживее и трите позиции, без изключение, по различно време, рано или късно – ако не през този си живот, то някога, когато и да е! Единственият начин да преминеш с успех през едно изпитание е да се подложиш на него. Всички изпитания, на което и да е ниво, винаги се повтарят под една или друга форма, докато не ги преодолееш.

из “Заслушани в молитвата на Вселената”

Марло Морган

Първа

Ще се опитам да напиша нещо... Никога не съм можела да се изразявам добре. Смятам да проверя дали положението не се е променило с годините. Първа публикация, да видя дали излиза хубаво шрифта, как се разполага текста в рамките на целия блог... такива неща. Май като гледам, нямам кой знае какво на ум толкова важно, че да го записвам тук, но защо пък да не опитам. Сигурно трябва да се опитвам да пиша и на немски, да си тренирам правописа....

Да сложа и една картинка

 

Получава се добре. Опс, да си го запазя... 

Може би така са започнали писателите :D